Справянето с разнообразното разпределение на разходите и ползите от прехода към нисковъглеродна икономика между териториите и общностите е ключово предизвикателство за политиците. Процесите на преход от изкопаемите горива оказват значително въздействие там, където са били двигатели на регионалните или местните икономики и местната заетост. От социална гледна точка въздействията също варират в различните групи в обществото, като вредните ефекти са очевидни, inter alia, при хора, които губят работата си, оцеляват с намалени доходи, изправени пред перспективата за преквалификация или емиграция и повишени цени на енергията. Тези социално-икономически въздействия са пространствено диференцирани, генерирайки териториални неравенства. Това представлява голямо предизвикателство за политиците, загрижени за сближаването, в по-широк контекст на разрушаване на демократичните институции и нарастващо недоволство в маргинализирани общности и структурно слаби региони.

​

Базираните на място инициативи са все по-видни характеристики на ландшафта на политиката на преход, които могат да отговорят на това предизвикателство, като подкрепят съвещателното участие. Тези инициативи варират от финансирани от ЕС програми за политика на сближаване (включително планове за справедлив териториален преход), стратегии за регионално развитие, регионални енергийни стратегии, регионални стратегии за иновации и рамки за пространствено планиране. Анализът на този доклад на селекция от базирани на място мерки в регионите за казуси показва, че те имат потенциални ползи от гледна точка на съвещателното участие. Те признават, че относителните разходи и ползи от прехода имат взаимосвързани политически, икономически и социални последици с ясно териториално измерение. Нещо повече, техните многостепенни управленски механизми имат потенциала да делегират политически компетенции на по-ниски административни нива и да придвижат процесите на участие, съвещателни процеси по-близо до общностите.

​

Оценката на участието в тези мерки показва, че по-активните процеси на участие са очевидни в политическите мерки, разработени на поднационални нива. Подкрепяйки концепцията за активна субсидиарност, базираните на място политики насърчиха появата на нови пространства, където могат да работят структури и процеси на участие (напр. под формата на граждански комитети, семинари и панели). Независимо от това, по-голямата част от дейността е свързана с основни форми (консултации и диалог) в ранните фази на разработване на политиката (събиране на доказателства и получаване на обратна връзка). Участието, основано на по-интерактивна ангажираност, партньорство и съвместно създаване на етапи на политики, включващи ключови решения за разпределение на ресурси, е много по-малко очевидно.

​

Този документ е представен на Европейската комисия и очаква одобрение.